Tweet
Ето една статия, на която попаднах. Не е нова, но може да има някой, който да не я е чел 
http://www.youtube.com/watch?v=BPzyS19PzLQ
http://www.youtube.com/watch?v=BPzyS19PzLQ
Отдавна е известно, че когато на някакъв предмет трябва да се дадат красиви форми най-сполучливо би било със задачата да се натовари италиански дизайнер. В автомобилната индустрия също италианците са тези, които диктуват как ще изглеждат бъдещите модели.
Има известен вид возила обаче, от които много трудно може да се извае произведение на изкуството. Универсалните автомобили, наречени за краткост комби, са именно такъв труден за проява на фантазия обект.
Не и за Валтер да Силва, бившия шефдизайнер на Alfa Romeo. Преди малко повече от година той извади на пазара нещо, което още дълго време ще привлича погледите върху себе си. От страниците на списанията Катрин Зита-Джоунс коментира кратко: “Аз не нося бижута. Аз ги карам.” Да Силва си позволи да създаде Sportwagon-версия - ще рече комби - на един от най-красивите модели, излизал напоследък - 156. По-голяма безвкусица е проявявал някога само султанът на Бруней, поръчвайки си Ferrari комби.
така поне изглеждаше първоначално. След представянето на 156 Sportwagon обаче стана ясно, че всички комбита по света вече ще изглеждат много по-квадратни и по-грозни. За повечето им любители, които търсят преди всичко функционалността, това няма да е особено фатално.
Сред автомобилистите обаче има и една друга група и именно за нея е създаден този модел. Те се възползват от предимствата на своя универсал най-много два пъти в годината и дори тогава не им е все едно как изглеждат отзад. А през останалото време искат да седят зад волана на красив спортен автомобил.
Sportwagon е точно копие на лимузината до края на задните врати, чиито дръжки отново са скрити до малкото триъгълно прозорче. Задната част разбира се е по-различна, но няма нищо общо с ръбовете на конвенционалните комбита. Отгоре є е поставен малък, но ефективен спойлер, благодарение на който автомобилът достига отличен за вида си коефициент на въздушно съпротивление - 0.30.
Със сигурност функционалността на 156 Sport*wagon като комби отстъпва на основните конкуренти. Вместимостта на задната част също не иска да претендира за световни рекорди. Въпреки това, колата е по-практична от който да е седан в средния клас. При необходимост багажникът може да бъде пълнен до тавана, задната седалка се дели на две части, а притежава и отвор за ски в средата. Капакът е голям, изрязан е навътре в тавана, което прави отвора по-удобен за странноформени предмети.
Прагът наистина е по-висок от необходимото, но тежки товари и без това колата трудно би понесла - товароносимостта не е особено голяма. В двете стени на багажника са поставени малки жабки за елегантно монтиране на CD-чейнджър и навигационна система.
Непрозрачното покривало се движи добре в релсите си, няколко практични мрежи задържат палавите вещи при спортно шофиране. От долната си страна подът е с гумено покритие, така че когато се превозват например кални маратонки, той просто се обръща.
Добавянето на багажник на 156 се е отразило добре на пространствените размери на втория ред седалки. В хоризонтална насока не, там свободата около коленете остава ограничена. Сега обаче отзад могат да сядат и по-високи пасажери, без да си рискуват скалпа.
Отпред е просторно във всички посоки. Седалките са сравнително меко подплатени, но са удобни и за дълъг път. Страничната опора, която предлагат е отлична. Като цяло в купето няма голям брой поставки, но това е защото колата е създадена за каране, не за разсейване. Това личи и от арматурното табло, където са поставени типично спортните кръгли инструменти.
Окачването на 156 Sportwagon не е безкомпромисно спортно. От това леко страда пъргавината, но автомобилът въпреки това притежава отлично пътно поведение - как ли би могло да бъде иначе при модел на Alfa Romeo. Возията е комфортна, не позволява на неравностите да тормозят пасажерите. Спирачките могат да се похвалят с добра ефективност дори при натоварен автомобил.
Най-мощният двигател, който се поставя в 156 Sportwagon, е 2.5-литров V6. Той осигурява шеметна динамика на сравнително компактното возило. За максимално изстискване възможностите на мотора се изисква често превключване на предавките на 6-степенната скоростна кутия. Това обаче едва ли е неудобство за водачите със спортен характер. Не по-малко от ускорението впечатлява звукът, който се разнася от ауспуха при високи обороти - отново типичните за Alfa Romeo таланти.
За съжаление добрата динамика се компенсира със сравнително висок разход на гориво. Особено в града, в чиито тесни улици 156 Sportwagon има известни предимства пред конкурентите си, бензинът неконтролируемо минава през впръскващите дюзи.
В най-високата си версия и заради акциза, който се налага на мощните двигатели у нас, цената на 156 Sportwagon 2.5 достига 75 000 лв. Разбира се при конкурентите ценовата ситуация не е по-розова. Когато към цената прибавим и оборудването се налага изводът, че италианската машина се позиционира в златната среда на нашия пазар в своя клас.
При тези сравнения обаче не се включва основното предимство на автомобила. А то е серийното оборудване с един уникален дизайн, след който ще се обръщаме още доста дълго време. И звезди като Катрин Зита-Джоунс ще продължават да карат,а не да носят своите бижута.
Петър Иванов
Има известен вид возила обаче, от които много трудно може да се извае произведение на изкуството. Универсалните автомобили, наречени за краткост комби, са именно такъв труден за проява на фантазия обект.
Не и за Валтер да Силва, бившия шефдизайнер на Alfa Romeo. Преди малко повече от година той извади на пазара нещо, което още дълго време ще привлича погледите върху себе си. От страниците на списанията Катрин Зита-Джоунс коментира кратко: “Аз не нося бижута. Аз ги карам.” Да Силва си позволи да създаде Sportwagon-версия - ще рече комби - на един от най-красивите модели, излизал напоследък - 156. По-голяма безвкусица е проявявал някога само султанът на Бруней, поръчвайки си Ferrari комби.
така поне изглеждаше първоначално. След представянето на 156 Sportwagon обаче стана ясно, че всички комбита по света вече ще изглеждат много по-квадратни и по-грозни. За повечето им любители, които търсят преди всичко функционалността, това няма да е особено фатално.
Сред автомобилистите обаче има и една друга група и именно за нея е създаден този модел. Те се възползват от предимствата на своя универсал най-много два пъти в годината и дори тогава не им е все едно как изглеждат отзад. А през останалото време искат да седят зад волана на красив спортен автомобил.
Sportwagon е точно копие на лимузината до края на задните врати, чиито дръжки отново са скрити до малкото триъгълно прозорче. Задната част разбира се е по-различна, но няма нищо общо с ръбовете на конвенционалните комбита. Отгоре є е поставен малък, но ефективен спойлер, благодарение на който автомобилът достига отличен за вида си коефициент на въздушно съпротивление - 0.30.
Със сигурност функционалността на 156 Sport*wagon като комби отстъпва на основните конкуренти. Вместимостта на задната част също не иска да претендира за световни рекорди. Въпреки това, колата е по-практична от който да е седан в средния клас. При необходимост багажникът може да бъде пълнен до тавана, задната седалка се дели на две части, а притежава и отвор за ски в средата. Капакът е голям, изрязан е навътре в тавана, което прави отвора по-удобен за странноформени предмети.
Прагът наистина е по-висок от необходимото, но тежки товари и без това колата трудно би понесла - товароносимостта не е особено голяма. В двете стени на багажника са поставени малки жабки за елегантно монтиране на CD-чейнджър и навигационна система.
Непрозрачното покривало се движи добре в релсите си, няколко практични мрежи задържат палавите вещи при спортно шофиране. От долната си страна подът е с гумено покритие, така че когато се превозват например кални маратонки, той просто се обръща.
Добавянето на багажник на 156 се е отразило добре на пространствените размери на втория ред седалки. В хоризонтална насока не, там свободата около коленете остава ограничена. Сега обаче отзад могат да сядат и по-високи пасажери, без да си рискуват скалпа.
Отпред е просторно във всички посоки. Седалките са сравнително меко подплатени, но са удобни и за дълъг път. Страничната опора, която предлагат е отлична. Като цяло в купето няма голям брой поставки, но това е защото колата е създадена за каране, не за разсейване. Това личи и от арматурното табло, където са поставени типично спортните кръгли инструменти.
Окачването на 156 Sportwagon не е безкомпромисно спортно. От това леко страда пъргавината, но автомобилът въпреки това притежава отлично пътно поведение - как ли би могло да бъде иначе при модел на Alfa Romeo. Возията е комфортна, не позволява на неравностите да тормозят пасажерите. Спирачките могат да се похвалят с добра ефективност дори при натоварен автомобил.
Най-мощният двигател, който се поставя в 156 Sportwagon, е 2.5-литров V6. Той осигурява шеметна динамика на сравнително компактното возило. За максимално изстискване възможностите на мотора се изисква често превключване на предавките на 6-степенната скоростна кутия. Това обаче едва ли е неудобство за водачите със спортен характер. Не по-малко от ускорението впечатлява звукът, който се разнася от ауспуха при високи обороти - отново типичните за Alfa Romeo таланти.
За съжаление добрата динамика се компенсира със сравнително висок разход на гориво. Особено в града, в чиито тесни улици 156 Sportwagon има известни предимства пред конкурентите си, бензинът неконтролируемо минава през впръскващите дюзи.
В най-високата си версия и заради акциза, който се налага на мощните двигатели у нас, цената на 156 Sportwagon 2.5 достига 75 000 лв. Разбира се при конкурентите ценовата ситуация не е по-розова. Когато към цената прибавим и оборудването се налага изводът, че италианската машина се позиционира в златната среда на нашия пазар в своя клас.
При тези сравнения обаче не се включва основното предимство на автомобила. А то е серийното оборудване с един уникален дизайн, след който ще се обръщаме още доста дълго време. И звезди като Катрин Зита-Джоунс ще продължават да карат,а не да носят своите бижута.
Петър Иванов
.....когато фактите говорят.........
но ме мързи
Comment